Созопол - Култура и История

Созопол е един от най-старите градове по българското черноморие, обитаван от траките. Първото заселване по тези земи датира от Бронзовата епоха. Подводните проучвания в региона на пристанището разкриват реликви от традиционния живот на някогашните обитатели, керамични съдове, каменни и костни инструменти от тази ера. В залива на града са открити множество котви, датиращи от второто и първото хилядолетие преди Христа, което е доказателство за активното корабоплаване още в онези времена.

Градът, отначало наречен Антея и обитаван от траките, е бил колонизиран по брега на Pontus Euxinus (Черно море) от Анаксимандър (роден 610-609 пр.Хр.). Името на селището скоро било променено на Аполония в чест на построения там храм, посветен на Аполон. Древното светилище е съдържало известната колосална статуя на бог Аполон от Каламис, висока 30 лакътя и по-късно транспортирана в Рим от Lucullus, където била поставена Капитолийския хълм. През вековете Аполония е била известна като Аполония Понтика (тоест Аполония на Pontus Euxinus - древното наименование на Черно море) и Аполония Магна (Велика Аполония). Символът на града - котвата, който присъства на всички монети, издадени в Аполония от 6 в.пр.Хр., е доказателство за важността на морската търговия за просперитета на древния град.

През 1328 г. Кантакузене говори за голям и гъсто населен град с новото име Sozopolis (на турски Sizebolu, а на български език Созопол). Неговите обитатели, в миналото най-вече гърци, са се изхранвали чрез риболов и земеделие.